ЗАДНЍСВАМ СЕ, -аш се, несв.; заднѝсам се, -аш се, св., непрех. Диал. За животно – движа се заднешком. Илинджикът взе да ни кара коня през вадата, но той се задниса, защото беше бряг напреде му и вадата беше доста широка и стръмна. Ц. Гинчев, ГК, 325. Тя [кравата] изтегна шия и не мръдна. Когато дядо Марин дръпнеше, само главата ѝ мърдаше, а като се повъртеше към нея, заднисваше се и му не даваше да я приближи. Ил. Волен, РК, 80-81.